I’ll tell you about my school – Kocho Chestsmenski Primary School. It’s located in a small quiet street and is buried in green. The school belongs to the municipality and there are 300 students from 1st to 7th grade.
We pass school-leaving exams on the basic subjects when we finish our lower-secondary education at the end of the 7th grade. These exams are the criteria for our next step of education.
The school building is three-storied, there are 24 rooms, a gym, play grounds, a school library, a canteen, a Computer Studies room. A special medical care is secured in the school. Our Physics laboratory is one of the best equipped in the town.
The school was founded 70 years ago, in the distant 1941.At that time our country was in a state of war – World War II. That is one of the paradoxical facts Bulgarian history bristles with that during the military time of death and disaster our people think about the future of our children. Nevertheless at the beginning the school was used as barracks by German and then by Russian troops it started meeting its first students after the surrender of Germany.
I’m at the seventh grade. I’m too busy and bear a lot of heavy responsibilities. But me and the children of my age know how to entertain. We like music and the styles we listen to most are pop, rock, dance and metal. Our favourite singers are Eminem, Rihanna, Ke$ha, Justin Bieber, Taylor Swift, Evanescence and Death Stars.
We read fantasy novels, watch the latest films. We like going out together and have fun. We go to the cinema, play bowling or just walk together. Boys usually play football or like going carting.
The school built up in us the best sensation – the feeling of community. We are taught to look at the most daring dreams as a challenge which we can overcome.
Bruseva Milena – 7th grade
Моето училище
Милена Брусева – 7 клас
Здравейте, аз съм Милена Брусева, на 14 години съм и съм от България.Живея във втория по големина, но най-красив град в държавата – Пловдив. Той има древна история и пази артефакти от различни епохи.
Ще ви разкажа за моето училище – ОУ „Кочо Честеменски”. Намира се на малка тиха уличка и е потънало в зеленина. Училището е общинско и в него учат около 300 деца от първи до седми клас.
При завършване на основното образование в края на седми клас полагаме матури по основните общообразователни предмети и те са нашият старт за следващия етап на образованието ни.
Училището ни е на три етажа, има 24 стаи, физкултурен салон, игрище, библиотека, столова, компютърен кабинет и осигурено медицинско обслужване, а кабинетът по физика е един от най-добре оборудваните в града.
Училището е основано преди 70 години, в далечната 1941г. Тогава страната ни е във война – Втората световна. Това е още един от парадоксалните факти , с които изобилства българската история: във военно време на смърт и бедствия българинът мисли за бъдещето на децата си. И въпреки че в първите години от създаването си то е използвано като казарма и от немски, а после и от руски войски, след капитулацията на Германия то започва да посреща своите първи ученици.
Тази година съм седмокласничка. Натоварването е голямо, а отговорностите са много. Но аз и връстниците ми умеем и да се забавляваме. Харесваме музика и най-слушаните стилове са поп, рок, денс и метъл. Любими изпълнители са ни Еминем, Риана, Кейша, Джъстин Бибър, Тейлър Суифт, Евансенс и Дет Старс.
Четем фентъзи романи, гледаме новите филми, обичаме да излизаме и заедно да се забавляваме. Ходим на кино, на боулинг или просто се разхождаме. Момчетата пък играят футбол или са на пистата за картинг.
Училището ни изгради у нас най-хубавото усещане – чувството за общност. Научи ни и на най-смелите мечти да гледаме като на предизвикателство, което може да бъде преодоляно.
Δεν υπάρχουν σχόλια:
Δημοσίευση σχολίου